Обичаш ме такава, нали. Удобна.
Като дълго носени обувки, захвърлени на дъното на шкафа, защото...  си купил нови.
Спомняш си за тях с умиление и ги обуваш понякога.
Супер са, ама са стари вече. Не ги изхвърляш. Но не ги и носиш, някак си така - в резерва. Знаеш, че ако ги изхвърлиш, никой няма да ги вземе... и никому не са удобни.
Пазиш ги. Ненужни. Но удобни.

Тъжно е.

Тъжно е. Но си е съвсем в реда на нещата.

.............................................................................

хаха, е по-добре е от това да те стяга чепика :))