Чакам с нетърпение следващият ден, защото той ще е по-красив и по-хубав. Обещавам да си го случа. Обещавам, защото съм си го заслужила. 
Обещавам си днешният ден да е най-хубавият ми досега, защото дишам отново. Връщам се от там, за където никога не трябваше да тръгвам и сега се чувствам като в роден дом. 
Пролет е,  дърветата се разлистват отново, пеят птички, а аз като че ли се събуждам от дълъг сън. Отварям очи. 
Good morning, sunshine! 
Хубава квартална градинка, има си плюсове всичките ти съседи да са пенсионери - красота, тишина, спокойствие и няма нужда от решетки.
Вървя на път за офиса си, така както и преди една година. Все едно , че нищо никога не се е променяло, нищо не се е случвало, една година в сън, от който се събуждам и всичко си е на мястото си. Всяко нещо. 
Имам някакакво тягосно чувство, че като че ли нещо не чак толкова хубаво ми се е случило, там в съня, но пак си обещавам - довечера да заспя и да сънувам различно. И няма да се опитвам да си го спомня, ще живея сякаш никога не е било. 
Все едно никога не си бил. И все едно те няма. Знам, че може да се  обича на инат. Аз ще те забравя на инат. Обещавам си. И всичко ще дойде си  на мястото.