Постинг
03.04.2007 14:04 -
Огледало
Оглеждам се. Мога да видя много неща. Но понякога нарочно си затварям очите, защото това, което е пред мен не ми харесва, а не мога нищо да направя, или не искам нищо да направя, или не ми е до това в момента, или не намирам смисъл.... намирам си причина да не виждам.
Разказа ми, че имало хора, които много се обичали, но въпреки това живеенето им заедно било невъзможно.
Нарече ме всеотдаен егоист. Така определи безкрайното ми желание за раздаване и еквивалентното за получаване. Само, че пропусна да отбележи, че знам как хората не ти връщат това, което им даваш, а друго, но също толкова важно. Трябват очи да го разпознаеш сред хилядите собствени желания, намерения и очаквания.
Нарече ме огледало. Собствено. Гледаш някого, намираш неща у него, които не ти харесват. Странни навици, желания, мисли... и в един миг откриваш всички тези странности у теб. И не се харесваш. Казваш си, че ще трябва да смениш човека срещу тебе, за да можеш да се промениш и вече да не си такъв. Не осъзнаваш, че е невъзможно. Забравяш, че само в огледалото забелязваш собствените си кусури и само в него се оглеждаш като в своите очи. То се смее, когато ти се смееш и плаче с теб, когато си тъжен.
Само едно не мога да отрека - докато се оглеждаме един в друг като в огледало животът наоколо си тече незабелязано. И когато вдигнеш очи от собственото си отражение може би ще забележиш, че вече нищо не е съъщото. Може и огледалото да се е сменило, но вгледан в себе си отсреща ти нищо друго да не си забелязвал...
Разказа ми, че имало хора, които много се обичали, но въпреки това живеенето им заедно било невъзможно.
Нарече ме всеотдаен егоист. Така определи безкрайното ми желание за раздаване и еквивалентното за получаване. Само, че пропусна да отбележи, че знам как хората не ти връщат това, което им даваш, а друго, но също толкова важно. Трябват очи да го разпознаеш сред хилядите собствени желания, намерения и очаквания.
Нарече ме огледало. Собствено. Гледаш някого, намираш неща у него, които не ти харесват. Странни навици, желания, мисли... и в един миг откриваш всички тези странности у теб. И не се харесваш. Казваш си, че ще трябва да смениш човека срещу тебе, за да можеш да се промениш и вече да не си такъв. Не осъзнаваш, че е невъзможно. Забравяш, че само в огледалото забелязваш собствените си кусури и само в него се оглеждаш като в своите очи. То се смее, когато ти се смееш и плаче с теб, когато си тъжен.
Само едно не мога да отрека - докато се оглеждаме един в друг като в огледало животът наоколо си тече незабелязано. И когато вдигнеш очи от собственото си отражение може би ще забележиш, че вече нищо не е съъщото. Може и огледалото да се е сменило, но вгледан в себе си отсреща ти нищо друго да не си забелязвал...
:):):)
цитирайно всеки иска да се харесва и да се оглежда в очите на другите и да вижда одобрение.но нехаресваме самовлюбените хора, а ако сме един от тях......
цитирайтрябва да бъде любимият човек за теб, и ти за него... Все пак огледалото е твърде пасивен... "инструмент", а в любовта се иска промяна, развитие, действие... Преди да дойде покоя....
Все пак ти желая успех... с твоя човек.
Поздрави :))
цитирайВсе пак ти желая успех... с твоя човек.
Поздрави :))
Търсене
За този блог
Гласове: 128
Блогрол