В неделя имах имен ден. От има-няма петнайсет години това ми е деня за среща с Бог. Задължително отивам на църква, но е точно като на среща, отивам и стоя там дълго време. На мен църквите ми въздействат странно - плача в тях. Задължително, независимо по какъв повод съм вътре, дали имам нещо хубаво да Му казвам, дали трябва да Го помоля за нещо - скъсвам се от рев. Малко е неловко като съм на сватба, но гледам да се владея.
В неделя се срещнахме в един манастир до Балша. СВ. Теодор Стратилат се казва. Хубав, мъничък и отвън малко неугледен. Всъщност за параклиса говоря, защото в този манастир май нямаше монаси. Само един грозноват човечец, които пасеше овце и малките им агънца. Та той продава и свещите вътре. Може да е имало и други хора - монаси или такива, които се грижат за мястото, но ние не ги видяхме.
Грозноватият човечец ми подари Евангелие, това от Марко. Само на мен. Изуми ме - не знаеше,че имам имен ден, а още и още не плачех, нямаше причина да е точно за мене...но ми го даде. Казвам се Благовеста, Евангелие означава "блага вест", реших че може би има някакво значение. После си помислих, че виждаме това, което искаме да видим. Приех като подарък от Него. Чета го от време на време и се опитвам да разбера какво иска да ми каже и не мога....Звучи налудничаво, нали:)