Непоправимите неща можеш само да оставиш зад гърба си и да се опиташ да продължиш. Deseo.
Кога и как разбираш, че нещо е непоправимо. Нали надеждата умира последна, нали винаги трябва да вярваме, нали ако се откажем преди да е настъпил момента рискуваме никога да не настъпи отново. 
Знам, че си права, но не бива да е така. Няма непоправими неща. Всъщност хората могат да бъдат всякакви стига да поискат. И ако искаш да постигнеш нещо или някого, ако го желаеш с цялото си сърце съм убедена, че накрая просто ти се случва. И е точно защото няма случайни неща,такива, които просто се случват. Всичко е в тебе - в желанията, намеренията и мечтите ти. Затова трябва да внимаваш какво си пожелаваш, нали помниш! 
Сигурно е хубаво, много полезно и жизнено важно е да разбереш кога нещата са станали непоправими. Едва ли са се превърнали в такива в последната секунда, дума или среща. И освен това като разбереш веднага да ги зарежеш там където са си и беж да те няма, че да си останеш поне със хубавите спомени. 
Преди години когато започнах този блог на едно друго място си го кръстих така, защото в него все за любов ставаше дума - мине не мине време и аз все съм тъжна, неразбрана , чудя се има ли смисъл и дали нещата са непоправими, въпреки че всеки път знам накъде трябва да продължа. Тогава обаче вложих друго значение  - за безнадежден. Сега обаче потърсих думата в речника и се оказа, че hopeless означава и непоправим, но за човек. 
Може би понякога не нещата се оказват непоправими, а хората. И ако  винаги са си били такива, то тогава проблема не е в тях, а в нас, защото винаги сме го знаели и въпреки това се опитваме да си случим неща които е невъзможно да се случат. Не не, нещата не са непоправими. Хората!