Преживявам труден момент.  Калпаво почна тази година, със стари драми , с нови травми и с хиляди несъответствия от първоначалния план. 
Новогодишен подарък от най-добрата ми приятелка - очакваме бебе:))))
Новогодишен подарък от моят гинеколог - аз няма да имам деца, поне не скоро и ако въобще някога, десетки изследвания и план за сложно лечение. 
Новогодишен подарък от мъжът до мен - два разговора, от които ясно разбрах, че приказката за "двама души, заедно, напред" не е за нас двамата. 
Новата година започна преди двайсетина дни. Искам да се върна обратно и да спра някъде около  трийсти декември от старата. И да остана там завинаги. Искам да остана в най-щастливата година от живота си досега, в най-влюбената, най-наивната, най- морската, най-слънчевата, тази с най-много постигнати цели, сбъднати мечти и споделени радости, с обещания за хубаво бъдеще и розови очила и усмихнати хора. 
Новата не ми харесва, мрачна е, пълна с неща, срещу които не искам да се боря.  Няма предизвикателства - към тях тръгвам с хъс, със желание и с умерена доза страх.  Към тази  година тръгвам с досада, с умора и с нежелание да живея изобщо.
Както се казва - честито на печелвшите, а останалите да опитат своя шанс в следващия тираж.