Оказа се, че трябва да преосмисля поведението си и да преценя до къде стигам с компромисите - по отношение на нас, респективно мен самата.
Мислих малко - зелен собиески и разговор с добър приятел определено помагат. Той - добрият приятел -каза две неща - хубаво да си помисля и да реша какво искам, и че съм жена с труден характер, та да си понеса и аз отговорността. Аз обаче рядко знам какво искам, а още по-рядко трае повече от два дни - зодията ми е оправданието.
Не че имаше какво толкова да се мисли, общо взето ми беше важно да се стигне до развръзка някаква, а не тя да е в нечия полза. А и смятам, че тези неща са по-скоро въпрос на чувство и вътрешно убеждение някакво, отколкото на здрав разум. Не чувствах, че всичко е зад гърба ми, че не е за мене, че няма смисъл, нито пък че има смисъл, че е Човека, мъжа на живота ми. Може би след време, когато съм убедена дали е или не е ... ако въобще някога... или поне да ми писне, да съм отегчена, а не така неизживяно - още съжалявам , че не продължих някои връзки....
Едночасов чат в кю-то, уговорки от типа кой да е шефа във връзката??!?!! две три силни думи ...Не изглежда, че ще се променят нещата, но стигах дълго до тук и преодолях доста неща, което без него нямаше да се случи. Но само толкова. Едва ли ще ме мотивира за нещо повече.
Реших да си отида, когато вече нямам какво да дам или какво да взема. И когато съм дала всичко. Затова се върнах. Не искам да се състезавам с него, имам нужда от партньор, който да ми помага в състезанията с други.
И ако изглежда, че тая известно чувство за вина - и приятелят така каза, и аз май го уещам, но защо е .... Before you take my heart - reconsider... Може и трябваше да помисля за това в началото, сега съм твърде дълбоко, за да се измъкна незабелязана.
а и това ... "ми реши какво искаш" и то не важи особенно ... че може да имаш това, което искаш и пак да не стане
то човек сам дет прекарва 100% от времето си със себе си понякога не се познава достатъчно, па камо ли някой друг, пък за комбинация да не говорим ... :-)