През последният месец започвам да разбирам колко е важно човек да е здрав. И да се чувствства добре физически. Уж винаги съм го знаела и уж все здравето е първо в пожеланията, но някак си на думички е друго.
А и също как изведнъж си даваш сметка, че остаряваш. Не просто, че ти се случват някакви нелепи неща - странни болести, от които едно време са били болни само бабите ни или ужасни нещастия, които защо така засягат все млади и добри твои приятели... 
Не , не за такива говоря, а за онези баналните, за които си мислиш, че са съвсем безобидни и които досега си изкарвал на крак, с две три подсмърчания, парацетамол и малко витамини. Само че от сега нататък трябва  да свикваш, че бъбречната криза няма да премине след 5 минути, че главоболие, което продължава три дни не е никакво главоболие, че ако си забравиш очилата ще ти е трудно с номера на маршрутката, че всъщност все по-често си забравяш очилата... а и разни други неща, че имаш нужда от почивка и нямаш вече същия хъс за някои неща... и си купуваш крем против бръчки.
Аз всъщност не съм толкова стара. Някакви си 26 години. Да, знам че вече "набор "90" са на мода, но ние какво - да мрем ли. За сведение - задника на снимката  е моя и е от лято 2006... не че нещо, ма още ме бива.
Само това със здравето малко ми идва в повече. Искам да остарявам красиво и безболезнено. Не искам да живея дълго и да се превръщам в кукумицин.  Искам да се чувствам добре в собствената си кожа и ако може тялото ми да ме слуша.
Готова съм да му помогна. Ще се опитам да се храня по-здравословно,  ще намаля цигарите - харесва ми да пуша, алкохола - в по-умерени дози, отново ще започна тае-бо тренировки - три пъти седмично, ще се опитам да спя - 8 часа на ден, козметика за зряла кожа и н"ам си кви терапии... без да прекаляваме.
Прилича малко на предновогодишно обещание... всъщност и май е такова:)))