В антракта нямаше нищо. Само по някой смс по случай победата на ЦСКА, или пък загубата. И покана за концерта на Цеца, на който обаче той не отиде. До събота. Тогава милото си отпразнува рожденния ден. И тя пак се появи. Този път с подкрепление. 
Не разбрах кога точно дойде, нито кой я е поканил. Много вероятно е самият той да и е казал, но едва ли би си причинил  такова нещо сам. А може и сама да се е сетила. Нищо, може би никога няма да разберем. Поне аз. 
Пак се опитах да избягам - изтичах по стълбите нагоре, стигнах до последното стъпало и ... се върнах пак долу.  Залепих си най-лицемерната усмивка,  и засновах измежду гостите с една  такава походка... все едно съм спечелила Оскар за цялостно творчество и минавам по подиума да си взема статуетката. Приемах комплименти за хубавата храна, за партито, за усмивката и виждах в очите на тези, на които им пукаше, колко много МЕ съжаляват. Искаха да ми съчувстват, но всъщност ме съжаляваха. 
Тя дойде в цялата си прелест - с черен  едроплетен пуловер без бельо отдолу... впечатляващо... В наглостта си стигна до там да го последва в спалнята - секунда по-късно мълчаливо го поставих пред възможността да избере мен или нея. Накрая тя си отиде и отнесе със бебе си зърната, акнето и грозноватите си придворни. Изпратих ги с "Ще се радвам да не се видим повече". И една неделна сутрин пълна със сълзи, колебания и недоверие.
Още не мога да направя равносметка - така сама за себе си да извлека нещо. Разбрах, че човека до мен никога няма да я изгони категорично - защото не може, не защото не иска. И защото докато аз не съм погребала миналото и той няма да го направи. Казва , че му е неприятно, но се чувства виновен към нея. Вярвам му. Не ми е приятно, но му вярвам. Но следващият път ще трябва аз да я помоля да си отиде и то така, че да ме разбере. И тогава няма да плача и няма да бягам.  Защото, ако нейната любов е действие, само с действия ще я убедя да не идва повече.  И защото моята тактика  в нейния случай не е уместна - не мога само да се защитавам. Неуместното и поведение на няколко пъти, пред хора, които от негови приятели се превръщат в наши, работи само в моя полза. Печеля битките. На война ли съм? На война съм, а слабите си служат с подлостта...