Не го вярвам. Отказвам да повярвам! Е, с годините все по-често започна да се прокрадва едно мъничко съмненийце, започнах да откривам изключения и да разбирам, че  не може да сме винаги точно ние двамата...
"Сам да бъдеш така по добре е ,
нищо в нашите дни не е вечно, 
и най-милото ще отмилее,
и най-близкото става далечно..."
Така се случи, че загубих най-добрият си приятел. Не физически. Да , вярно е , че аз си тръгнах първа, но той ме пусна... Ама то така ставало като на невръстни години вложиш всичко, а после се пуснеш по течението и вместо да се разделите,  ударите на "най-добър приятел".  Намираше се от време на време някой да ни каже, че така не става, че не може, не защото никой не е поискал, а просто защото не може... единият винаги обичал повече, или пък другояче или .... не знам какво още. Знам обаче че нищо не е завинаги. После поискахме  - вече разделени- да се променяме така , че някак да сме в крачка, да можем да подължим да сме заедно, пак така двамата, други вече, но двамата. Не се получава - въпреки всичките усилия, време и емоции. По-малко влагахме може би, по-малко хъс имахме да издържим... Никой  не си призна, че сме се провалили. 
Какво се случва ако някой който ти е близък толкова , че се е превърнал в част от теб,  си тръгне. Така се случва просто и виновен няма...Какво правиш - оставяш го да си отиде с надеждата, че ако ти е бил толкова близък ще се върне пак... Ами дори да иска - няма. Защото хората не са вещи даги оставиш някъде за малко и като се върнеш те още да са си там. След това "малко" те са други вече.Нищо не се връща същото. И ти не си същия, който го е имал. И такъв е редът, защото нищо не е завинаги. Убедена съм , че Аз загубих най-добрия си приятел, а той мен не. И той е убеден в същото. В собствените ни очи винаги се променя другия. И става чужд. И сега не го разбирам вече...от скоро и не му вярвам, не му споделям, а и той на мен...
И няма как да бъде другояче... 
"Когато много силно те боли – 
отдалечавай се. 
Отдалечавай се през времето от дребното, 
от близкото, от болката, от писъка ..."

Mnogo mi e poznato tova use6tane...no niama kak da e drugo ia4e - sveta se promenia i nie s nego i ni6to ne e sa6toto....

но без нея не може. да позволиш да ти се случи някаква промяна (или да я предизвикаш, както ти си направила) е зов за повече истина, за истински пълноценен живот. наскоро си "осинових" една чужда мисъл: ако обичаш едно НЕЩО, пусни го на свобода, ако се върне, значи от самото начало си е било твое. ако не се върне, значи никога не ти е принадлежало...
но не се затваряй, не се отдалечавай или поне не за дълго. всяка скръб от преживяна загуба трябва да има краен срок - до утре; до края на седмицата; до...
признавам си, че за първи път чета толкова добре написани мисли за една раздяла - пълни с обич, уважение и допустимо количество тъга. дани