Преди почти седмица любимия постави поредната задачка-закачка... Има си някаква мания човека да ме изпитва, за да му се доказвам... колко го обичам, колко съм готина, колко съм вярна, колко съм негова... абе КОЛКО съм, не КАКВО съм. Може би му е ясно какво съм...
Та поредното тестче беше с крем карамел. Да се науча да правя. До сряда. До тази сряда. Тя драмата не е голяма, но... има две "но": 1. Не обичам крем карамел. Следователно не ям крем карамел. Майка ми не прави, защото и в семейството ми никой не обича. И представа нямам как се прави. 2. Кому е нужно да доказвам нещо по начин, който нищо няма да докаже.
Поспорих малко  -ей така за спорта. Обясних, че не умея да губя, поради това - не губя, а ако ми е ясно, че ще загубя - не играя.  После казах, че ще го направя - какво пък толкова, може след време този, който оцени КАКВО съм да обича... ще е хубаво да го зарадвам...и  реших, че е явно това е момента. 
И така - имах си  мотивация... 
Два дни сърфирах по разни кулинарни сайтове и форуми, но както по всяка друга тема всички в интернет са големи разбирачи. Накрая питах една приятелка, тя пък нейна приятелка и се добрахме до рецепта - подробна и изпробвана. Стигнах до заключението, че крем карамел е много популярен десерт, но  поостарял  - може би се свързва с разни сладки розови/сини спомени по безгрижното детство...Идеята ми е, че днес май никой освен майките ни /по-точно вашите/ не прави - сега тирамисуто е модерно, и чийз-кейка...
Вчера беше най-удобния ден - милото отиде у техните, а ако нещо не се получеше, щях да имам още време до сряда  - тъй де, може да не ми се получи от първия път. То беше пазаруване, бъркане , печене, ама така не бивало да става , ама иначе.... Добре, че въпросната приятелка на моята приятелка си даде номера на мобилния, та проведохме няколко консултации.
След час кремчето беше готово. Но няма кой да каже дали става за нещо.
Мислих, мислих, накрая обърнах една купичка и реших аз да пробвам. Ми май добре беше... ама като не отбирам от крем карамел, а и не съм яла от детската градина, когато не беше съвсем по желание... не разбрах дали става.
Днес пък се оказа, че любимия ще се прибере едва утре, за да си каже тежката дума... а няма да е честно друг да пробва.
И така, утре ще е деня, но странно вече не съм мотивирана, все ми е тая дали печеля... защото всъщност състезание няма. Не знам дали съм добра с крем карамела, защото предполагам, че и вкуса е нещо субективно. 
Знам обаче, че винаги, когато съм правила нещо за някого, не ми е бил важен резултата, а желанието което съм вложила. И дори нищо да не се получи -е, случва се желанието да е по-голямо от възможностите - човека отсреща оценява факта, че правиш нещо-за-него. Е, сигурно и този човек срещу мен нещо ще оцени нещо- КОЛКО съм добра с крем карамела, а не Защо съм добра. 
Дано е вярно, че човек се учи докато е жив - ако знам, че ще има промяна, ще се доказвам цял живот!