Върнахме се... почернели и отпочинали... бих искала и щастливи да добавя, но малко ме е страх да не дръпна Онова за опашката.
Пътувахме към залеза, при 40 градуса без климатик в колата, но със сълзи в очите зад слънчевите очела - аз, пак... От два дни си мисля, че не трябва да го обичам толкова много и да го оставям да прави каквото си поиска, а после аз да се извинявам за по презумпция неподходящото ми поведение и прояви на неразбиране спрямо него. Миналата вечер бях приготвила цял постинг  в стил "I"m sorry..." за него - за това, че съжалявам, че приятелите му го разочароват, че му правя масаж през вечер, а не три пъти дневно, че не споделям горещо ентусиазма му да ме чука отзад, че не ми е приятно да сваля други жени в присъствието ми, че не обичам да гладя и поради това го правя когато се наложи, че не умея да готвя като него /не като майка му, щото и нея той я бил учил да готви/ .... за такива неща съжалявах. Тъпото беше, че съжалявах наистина и че много много исках да бъда такава каквато ме иска. Но не съм. Вчера дори си помислих, че ще е полезно да се опитам да влагам по-малко. Но защо и има ли смисъл да се опитваш да обичаш наполовина... като половин убийство...
Пътувахме кам залеза, тайничко плачех , за пореден път огорчена от неговото поведение и си мислех колко би било романтично ако и всичко друго беше наред... После ми хрумна, че всъщност всичко е наред - че съм много щастлива, защото има някой до мен, който да ме разсмива и разплаква, да ми причинява болка и да ме издига на седмото небе, някой от чийто реакции се страхувам понякога  и заради който съм по-хуваба и по-жива, някой от който да страдам , някой за който да страдам... И не просто някой, а някой конкретен...
Мише , обичам те...

Обичай и себе си по същия начин.Не се променяй в това, което някoй, та дори и Той иска. Бъди себе си-чувствителна, откровена, поетична.Такава си те обича той, иначе нямаше да е с тeб!

обичаш на половина. Не се оставяй да те кара да се чувстваш виновна. Не му го позволявай. От личен опит, така само ще се тормизиш още повече

сами си налагаме граници, за които после обвиняваме другия, че ни е наложил. Уважавай и обичай не само него, но и себе си.

Настръхнах, мацко...
Те това е любов!
А Мишето прочете постинга, нали?....

не чете тук. И по-добре - това си е личен дневник, а и пиша повече за негативните страни на връзката.Така да си го излея и да не го мисля толкова.