Организирам си отпуската. В продължение на две седмици ще жонглирам с времето и нервите си - и с тези на разни хора. Трябва да отдам дължимото на мама и тате, на брат ми , на любимия, на една дузина приятели и най-важното на себе си. Само че всички тези хора вече са ме планирали както им е добре и аз съм по средата на лабиринт с един куп възможни ходове, никой от които правилен - разбирай мой. Трябва ми стая, в която да викам!
Мен никой не ме пита аз как искам, къде се чувствам добре и имам ли желание да прекарам времето си по начин, който очакват от мен.
Как да обясня на мъжа до мен, че имам нужда от почивка - от него включително и бих искала да остана сама - за 2-3 дни, предполагам че и на него съм му писнала
Как да обясня на родителите ми, че след като им се нарадвам /и се спя на спокойствие/ след два дни ще искам да си замина...
Как да обясня на бившето ми гадже, че и аз съм планирала да отида на същото място и по същото време когато и той, там където ходим от години, просто защото там се чувствам добре....
Как да обясня на приятелите си, че не искам безкраен десетдневен купон и непрестанно сноване между дискотеката и плажа - в случай че между двете въобще има отстояние... че не искам да обиколя България 4 пъти за това време и че всеки има право както да бъде, така и да не бъде някъде ...
И защо по дяволите е нужно нещо да обяснявам?!
В такива моменти ми се иска да си ида при баба ми на село - там мобилните нямат връзка , телевизора е с два канала, радиото е само хоризонт и всички си лягат рано, защото няма какво друго да правят...
Толкова дълго я чакам тая отпуска, а сега ми се ще да я нямам... така поне ще си имам оправдание да не свърша всичко, което очакват от мен.