в блога на eti го прочетох, Юго го бил казал. Като че ли има смисъл, но не мисля че е задължително. По-скоро би трябвало да поражда действие, но зависи коя любов.  И както красотата била в очите на гледащия, май така е и с любовта. Хората обичат по различни начини. Някой са по-експресивни, други -не, някой са убедени, със самочувствие, следователно смели и може би агресивни...и действат. Други не...
 Напоследък си говорим с любимия за това как действат хората когато обичат. Така се случи , че от любовница се превърнах в гадже и едно сърце беше разбито. Нейното. В началото изпитвах вина, после си казах, че щом така си е решил човека какво мога да направя, накрая ме хвана страх, че всичко се връща и .... избягвам да мисля за нея. Само че тя е там. Връща се бързо и неочаквано и предизвиква у мен непознати реакции. Първия път просто дойде в дома му, влезе и попадна на мен, но имаше толкова много хора , че едва ли разбра коя съм. Исках да се махна и понеже нямаше как се скрих. Бях лошата, натрапницата и беше редно да си отида. Убедиха ме, че това коя да си отиде го решава той... и останах. Посети ни още няколко пъти, но все така се случваше да съм сама у тях и просто си плачехме - аз вътре, а тя вън...И не се отказва - или го обича много, или не умее да губи. А може би и двете. Сега е мила или агресивна, праща секси sms-и , или пък заплашителни, но постоянно е някъде наоколо. Предполагам, че  изитвам някой притеснения, защото не съм убедена в него, но има и друго. Аз не съм такава. И не я разбирам. Не любовта, а действията и. Аз не се моля някой да ме обича, не тропам с крак , не заплашвам... когато не ме искат си отивам.И не се връщам повече, не искам да се връщам. Случвало се е няколко пъти, убедена съм че от бездействието не боли повече, а за да си върнеш самочувствието след като са те наритали има много начини. Повтарям си, че насила хубост не става, че така е било писано и ако на някой тази позиция да му се струва примиренческа, ще кажа само live and let live. Може би никога не съм била достатъчно смела, убедена в чувствата си или в неговите, в това, че някой е човека или че трябва да се боря... или никога не съм обичала така... А може би бездействието също е действие?!